Ще ти кажа при мен как се случи, пък ти ще решиш. Аз също живея на квартира. Живея сама. От 1 година. Още не е изтекла даже 1 година. И преди няма и 2 месеца прибрах коте от улицата в квартирата. Съвсем скоро след като го прибрах, идваше датата да платя наема. Хазяинът всеки път идва в къщи да вземе наема. Предлагала съм да го уговоря да му дам наема не в квартирата, а където иска на друго място, но той иска да идва в квартирата, защото така му било най-удобно. Когато се уговорихме отново да дойде за наема, не споменах за котето. Приятели ме съветваха да не му казвам или ако му казвам, да му кажа, че е временно, или да крия котето, като го давам на някого у тях, или в багажника на колата. Не ми хареса нито 1 идея, защото това си е напрежение. Исках да му кажа на хазяина и ако трябва, да се изнеса, каквото и да ми струва това, т.е. щях да му кажа за котето и при негативна реакция, щях да му кажа, че тогава се изнасям, като се пробвам да го убедя, че с котка дори е по-добре за къщата, че повече се чисти. Идва хазяинът, котенцето беше твърде малко, дори не го видя, можеше и да не му казвам, но реших, че следващия път пак да треперя от реакция не искам, така че му казах, че съм прибрала 1 коте. Той пита къде е? Заведох го и му го показах. А котьо беше 1 шепа голям. Реакцията тогава на всички, които го видеха, беше едно изтънено "ооооо, котенце!". И той така реагира. После пита - това него как го ангажира? Аз му казах, че това не го ангажира, а само му казвам, за да знае. И той си тръгна. Виждал го е втори път и дори искаше котьо да го хареса. А котьо го души само и нищо, може и да го е харесал. И дотук е това. Ще видим нататък. Но по-малко се притеснявам, като съм взела решение всичко да е открито и да имам психическата нагласа, ако трябва, да променя каквото трябва, но така, че аз и котьо сме заедно.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"