|
Тема |
Рожден ден [re: Людмил] |
|
Автор | Людмил (Нерегистриран) | |
Публикувано | 23.07.08 09:50 |
|
|
Днес 23.07, нашата красавица Софи навършва 5 месеца (родена е на 23.02) което съвпада и с един месец откакто е при нас (как лети времето). Не се предвиждат никакви специални угощения по случая тъй като сме на диета по понятни причини, ядем само РК Интестинал.
Бих могъл много да ви пиша за характера на това чудесно създание, даже няколко пъти пробвах обаче все не мога да намеря правилните думи които да опишат чувствата които предизвиква. За това извинете. За компенсация ето ви няколко обикновенни случки. Софи е много игрива и въпреки, че е доста тежичка постоянно е в движение. Игрите и, обаче, колкото и да са котешки, толкова се различават. Преди време се наложи да отворя компютъра на жена ми. Софи през цялото време ми асистираше като ми показваше компетентно кой кабел къде да включа. От цялата процедура си хареса отверката и пренебрегвайки всички котешки играчки се заигра с нея. След време ми се наложи да потърся нещо в куфара с инструменти и въпросната умница дойде и си изтегли от разпилените на пода инструменти същата отверка. Дотук - добре, ще кажете, че я е запомнила, но тя след това дойде и си извади от купчината останалите две отверки, по нищо не приличащи на първата. Много е интересна когато играем с лазер, гледа ме в ръцете, като светна проследява посоката и отива при петното. Изгася ли - веднага погледа в ръцете ми. Вчера на обед, стоя в кухнята и си правя кафе. Чувам жално мяу от стаята, като погледнах, Софи стои на леглото, на половина завита и ме вика за обедната порция ласки. Любимата ни играчка напоследък е едно черно пухесто мишкоподобно закачено на връвчица за пластмасова пръчка, подобно на въдица. Тази сутрин след като бях събуден от сладурана (по никое време), тя най-демонстративно отиде взе си любимата играчка като захапа пръчката и ми я донесе в леглото та да си играем. И накрая нещо смешно. Ние живеем в стара къща (за сега) с дъсчен под и голяма маза, случва се да се появи някоя бълха въпреки че постоянно обезпаразитяваме. Един път, когато Софи се беше разтекла на краката ми на гърба и скочи една бълхица, явно привлечена от горещото телце. Най-смешното беше, че когато направи опит да се придвижи направо падна, тя просто нямаше за какво да се задържи.
|
| |
|
|
|