Мислила съм върху това, но Сиси ще ми е трета котка. Непрекъснато имам и "временно" прибрани. Страх ме е да не залитна в другата крайност. Привързването особено към животно, което си успял да социализираш и си му треперил заради хилядите зарази, които вероятно носеше от онова ужасно място, е нормално. Но заради здравия разум на един все още уж млад човек би трябвало да се опитам да мисля рационално. Всяко мое коте ще е мое още най-малко 5-6-7 години. През тези години съм сигурна, че и други "временни" ще има. Ще ми се вече и за семейство да помисля. Просто разсъждавам в преспектива. Разбира се колкото разум, толкова и емоция и тъга. Както казах искам да я дам някъде, където ще й дадат повече отколкото аз. Особено ако е и единствено животно и не се налага по цял ден да я затварям. Не знам, трудно е, затова понякога ми се иска и аз да стана като някой от ония "претръпнали" хора....

Клипче на котета, търсещи домове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите