Имаме голяяям напредък. Откакто се преместихме и 3-те котки са заедно. Сиси е относително толерантна. Тя най-добре от всички прие промяната. Обиколи всички стаи и подуши всеки един предмет обстойно, разхожда се като господар, абе много добре го понесе. От време на време като се присети, че е всъщност трябва да е лоша, напада моите, но през повечето време просто се търпят. Моите все още са в стрес, страхуват се от нея, като я видят обръщат посоката, но важното е, че вече нямаме такова стремглаво спускане към тях. Е, веднъж, дваж Сиси беше приклещила Сузи в котешката къща, качила се отгоре и блъска с лапи отстрани. Затова през деня са разделени, а вечер и нощем заедно. Радвам се и затова, че имаме 2 кандидатури за Сиси - една от София и то от хора, живеещи близо до мен и една от Германия, за която нищо не знам. Хората от БГ са млада двойка с млад котарак Петко, спасен от улицата. Искат му другарче, за да не бъде сам, тъй като дълго отсъстват. След събирането с моите, вече мисля, че с времето Сиси би приела още едно коте, стига и то да я приеме. Сега чакам инфо и за кандидатурата от Германия, ще поговоря чрез имейли с жената и ще избирам. На фона на всички тези добри новини остава най-лошата - че ще се разделям със Сиси. Не знам защо, но мисля, че вече я обичам повече от моите, повече й треперя, повече я лигавя и прегръщам, а тя става все по-гальовна. Вече ми разрешава да я държа по гръб в ръце и да я мачкам до насита без дори да ми посегне. Раздялата определено ще е тежка, вече се радвам на всяка секунда, която прекарваме с нея лепната зад гъбра ми или седнала до мен.....Всичко това ще има смисъл само ако новото й семейство й даде нещо повече от мен. Дано наистина бъде така....

Клипче на котета, търсещи домове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите