Това е от по младите му години и от предишното ни жилище. Първоначално умирах от страх, но той ме издебваше, измъкваше се докато простирам пране и с един скок се метваше отгоре. Най разкъсваше сърцето ми моментът, в който решава да се обърне на другата страна. Като се качи там, дори не смея да му се карам много силно или да посегна много рязко да го сваля, за да не го уплаша. Факт е, че се справяше без проблем, но това не ме успокои никак. Терасата не граничи с други тераси, а е издадена напред и най-близката съседна е на 5-6 метра, така че не се е опитвал да прескача. Просто искаше да гледа какво става наоколо. Дори имаше момент, когато бях опънала един як конец на височина около 10-12 см. по дължината на парапета и над него, за да предотвратя кацането на гълъбите - той се метваше отгоре и грациозно стъпваше от двете му страни...
Сегашният парапет е кръгъл и вече не става за разходки, освен това оградата е от метални пръчки, през които се вижда идеално, така че, нямаме такива изпълнения вече. Седим там само под наблюдение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите