Това е най-хубавото нещо! Колко съм мечтала за това, когато ми се е губил котарак. Така ми изчезна сладкия Белчо, след 8-мия ден престанах вече да се надявам. Но понеже никога не видях трупа му на улицата, все се надявах - и още се надявам, че някъде броди по махалата.
За Джеси ми беше много мъчно, като разбрах. Ами той си е един литературен герой, не бива да се изгубва!!!
Добре дошъл на калпазанина и да го нагушкаш!!!
Здравата!!!
И да пишеш за него!