Ден по-рано от уговореното, сиамката вече е във временния си дом. Разполага сама с доста голяма стая, легло на което да си лежи, мек килим, чесалка за нокти, и всичко необходимо като панички, легени и т.н.
По пътя докато я носих гласа й не чух, аз като разправям, че е спокойна.... После на новото място обходи стаята, наточи си ноктите в килима и най-важното - разбрахме защо не е искала да се храни. Носейки я натам бях накупила какви ли не марки пастети, хапки, суха храна за капризни котки, ама нашата приятелка не им обърна никакво внимание. И тогава се сетих за нещо много глупаво, но и много очевадно - обикновено разни бабички-стопанки на котки отиват в супермаркета и купуват за животното си какво? Ами Whiskas. Върнах се до близкия зоомагазин и купих 50 грама за проба. И честно казано не бях много изненадана, когато сиамката се нахвърли лакомо на храната, лапаше от ръцете ми буквално. Искала си е "нейната" храна явно, ако съм уцелила желанието й. После посети тоалетната си, след това обърна внимание на тоалета си и най-накрая си легна на отреденото й легло и започна да преде.
Та така... продължаваме да търсим осиновители, които ще искат да вземат това прекрасно животно. Не знаем името й, не знаем на колко години е, но знаем, че е спокойна абсолютно домашна котка с навици, характер и разбира се - очарованието, което притежават всички сиамки.
Помогнете им да намерят своя истински дом!
|