Благодаря на всички за мненията. Прочетох доста - и тук в библиотеката, и по други сайтове. Мисля, че след всичко прочетено мисълта да си вземем коте вече ми изглежда доста по-приемлива и дори привлекателна. Естествено съм наясно, че взимайки едно животинче, то се превръща част от семейството с всички активи и пасиви на едно такова съжителство. Затова и чаках синът ми да поотрасне - от една страна, самият той да избере какъв любимец да си вземем, от друга - поне отчасти да помага при отглеждането му и да поема отговорност.
В тази връзка от няколко места чувам, че котките не обичали деца, или поне начина, по който децата се отнасят към тях - "мачкане", дърпане на опашката и т.н. Определено ще се опитам да обясня на детето как да се отнася с котето, но понякога в изблик на обич малките човеци могат да те удушат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите