е добре де, аз имах 2 сиамеца, ми по-гальовни и мили създания не съм имала. особено последния. ми то не беше котка това. като човек седеше и те гледаше в очите. от всички митове донякъде истина има само в един - от всички членове на семейството, сиамците винаги имат един любимец и обичат да показват слабостта си към него. така беше при последния ми сиамец. за първия не съм убедена, защото бях малка, но последния усещаше, че се прибира брат ми около 20 мин преди да влезе. без значение какво се прави в момента, задължително се става, паркира се пред вратата и чака. и като пристигне негова светлост - край, други не съществуваха.

уникален котак беше, мир на прахта му. днес ми е ужасен ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите