Как да ти кажа. Дядо ми не успя да убие хванат пор, който ядеше пиленца. Пусна го.

Като ходих последния път се беше присламчило ново 6 месечно коте от някъде - дядо ми специално го занесе навътре в двора и му даде храна. За да не го бутне някоя кола на улицата пред къщи. Онези 5 котета които помня - от тях за нас остана 1 котарак, 2 са раздадени, 1 стана самостоятелна единица - възрастна котка без собствени хора, котарак, прекалено див, но и винаги си е изглеждал нормално дебел за котка. И едно умря, нямам представа от какво, най-малкото, най-слабото, специално сме го дохранвали. Предполагам е имало някакво вродено заболяване, бавно ядеше, не тичаше не скачаше, въпреки това докато беше живо получи галене и храна и котка и братчета и сестричета. Не мисля, че много е загубило с това че се е родило. От 5-те котета които се родиха, мисля че само едно беше женско. Къде е вашата математика тук?

Има хора които давят котета. Имали сме такива на улицата. Но това е психично заболяване. Т.е жената беше на гости там и въпреки това се опита да удави котетата на тяхната котка. Предполагам съдистичното удоволствие да нараниш е често срещано, но това не е отговорност. Това си е съдизъм.