Аз имах котарак на 15 години. Страхме беше, че ще умре скоро и взех мъничко /колкото мишле/ котенце. Когато го занесох в къщи и го пуснах в коридора,стария котарак Нелсън се втурна да види какво, по дуволите е това странно нещо! А то, с цялото си 100 грамово величие, като се изправи и засъска на стария котарак, и той, представяте ли си, избяга! И аз, която си бях взела 10 дена отпуска "по майчинство", вече бях спокойна. После двамата си играеха, вярно, малкото досаждаше на стария, но спяха заедно гушнати на дивана, търсеха се, никой не ядеше от паничката на другия. И когато след 2 години на преклонна котешка възраст миличкият ми Нелсън почина, малкият Емелка се съсипа да го търси и да тъгува по него. Седмици наред обикаляше и мяукаше жално. Така че, ще свикнат, не им се притеснявайте.