|
Малко личен опит от моите престъпни действия, със съучастници - видни ветеринари.
Аз си купих дигитално термометърче, защото е с по-малък диаметър, използват се и за бебета, макар че не са много точни, до три четири десети от градуса може да имат отклонение, но мерят само за една минута и животното може да изтърпи, моите в никакъв случай не позволяват да им държа онзи дебел термометър на съответното място.
38.5 смятаха за нормална температура, но до 39 не се безпокояха. Бебо ми е дигал след уретростомия и до 39.7, дето се вика, към 40 отиваше. Нямам доверие на антибиотиците през устата, винаги съм ги водила на инжекции - мускулни или подкожни, в зависимост от лекарството. А при големите температури - Козета направи белодробно възпаление, антибиотиците направо венозно, но в никакъв случай направо във вената, а в системата при вливанията.
При температура над 39 животното клюмва и престава да яде. Аз така разбрах на моята Козета температурата, защото цял ден отказа храна и лежеше, а по топлината на животното трудно се разбира - те и без това са по-топлички. И първото нещо, когато заведа животното, е мерене на температурата, и тогава се вдигна паника и се чуха и хриповете в дробовете, слава Богу, след 7 дни вливания на антибиотици и подхранване се оправи.
Страшни са упойките, няма какво да се лъжем, всяка упойка е една малка смърт, и голяма е интоксикацията на организма, опасността е 24 часа след упойката, затова, въпреки големите мъки, които изтърпявах, мъкнах онзи 7 килограмов дебелак в клетка задължително 3 дни на вливания след операциите, а при усложнение и повече. А Козетата две седмици я влачих всеки ден. Каквото и да си говорим, при интелигентна дозировка и скорост на вливането, това си е едно хубаво прочистване от токсините на упойката.
Кофти е като ти казват, че три дни задължително имаш постоперационни вливания, и пари доста, за умората да не говорим, но ако вярваш на вета си, се чувстваш престъпник, ако не го направиш.
Ама е кофти де, и ако пропуснеш един ден от антибиотика, после започваш отначало, с друг - така в Байвет ми дадоха сама да слагам инжекции, че ме съжалиха, през миналата много студена зима, аз пропуснах един ден, та после още една седмица - с друг антибиотик.
Малките усложнения около шевчето всички сме имали, е чак до течение - не, но стандартното в леките случаи е изчистване с йодасепт течен, и след това някакъв антибиотичен мехлем, например гентамицин.
Дано ви се размине, не пропускайте антибиотика, гледайте ако е през устата, да го е глътнала, ако е хапче, внимавайте да не го е изплюла, тези тарикати успяват да изплюят всяко хапче и след това го намирате на пода. Най-сигурното през устата е хапчето да се счука и разтвори във вода и после със спринцовка - без иглата, насилствено, в устата, ако може направо в гърлото.
Хайде, дръжте ни в течение, мнозина сме минали през този ужас, постоперационен, аз веднъж съм будила ветеринар в 3 часа през нощта да го питам нормално ли е животното да има 240 пулс, осем часа след операцията, само кръвното дето не можах да го премеря... Ама любезен беше все пак човекът, отдели ми доста време да ми обясни, че по време на операция животното е толкова наблъскано с течности, упойки и други подобни, че нищо не може да му се дава в този срок и кротко да си изчакам другия ден, което и направих.
Идват и хубави дни след това, като почне мацинката да е по-жизнена, да яде, да се почиства, да ти се гали. А като й извадят и конците, на 10-12 ден, вече банкет можеш да даваш, всичко е чисто, после розовото гладко коремче обраства с козина, и така... както е рекъл Господ, и с твоя помощ, както си го почувствал.
Във връзка с последното - прочетох предишната тема, видях се там и като злодей, но отдавна си имам принцип - на всеки Грубиян Нъмбър Уан - кротък игнор.
Друг начин няма.
|
Re: operirana maca [re: ГoлямaтaCпeциaлиcтka]
