Не съм я била до кръв, държа да кажа. Но се бях много разстроила, още повече, че канарчето го имам от 4 години, а котето от 2 и половина. Просто сега ми е странно да обичам същество, което е погълнало друго същество, което съм обичала..Звучи тъпо, но...Никога не е обръщала внимание на клетката, която е поставена на доста високо и недостъпно (явно не обаче) място. Едното канарче се спаси обаче, представям си в какъв стрес е сега - няма го другарчето му, гледало е какво става...Искрено се надявам да нямат толкова мозък, че да помнят дълго..
Не ме разбирайте погрешно...но все още съм много бясна, тъжна и сърдеща се на котето ми. Днес цял ден съм си вкъщи (то не ми е и до илизане), но не съм я виждала да се подава и не съм слагала храна в купичката, само вода от вчера има. Няма и да сложа. За утре не знам. Но днес ми е много зле.