Още няколко вероятни причини за проява на агресия.
Не трябва да се забравя, че котешките същества имат много силно развита парасимпатикова нервна система и на тях им правят впечатление неща, на които хората едва ли биха обърнали внимание. Те също така прекрасно усещат онези хора, които имат отрицателно отношение към тях, които се страхуват от тях.
Възможно е нещо да е променено (липсва или се е появило) в обкръжението на котарака и с тази агресия той да дава воля на възмущението си. Напълно разбираемо за него, но не и за хората.
Преди всичко трябва да се помни, че котешките същества са териториални животни - хищници и при тях липсва т.н. "социално поведение" и спазване принципите на йерархията както е при кучето. Котката е "независима". Разбира се, изключенията също не са рядкост.

Наистина е твърде неприятно когато котката има агресивно поведение. Трябва да се опитате да разберете евентуалните причини. При котешките същества съществуват различни форми на агресия, които обаче не съответстват на предефинирани заболявания. Това всъщност са само симптоми, които често са резултат от няколко различни, едновременно или неедновременно проявяващи се проблеми. Първопричините трябва да се търсят в емоционалността на котката, евентуалното наличие на фобии, характерът й на хищник-ловец и особено в степента на социализация към други представителни от същия или от друг животински вид и в частност – към човека.

Има форма на агресивност, свързана с желание за териториално превъзходство
Това е форма на агресивно поведение, проявявана към други котешки същества, но понякога насочена и срещу хората.
Този тип агресивно поведение се проявява извън периодите на разгонване за котките, които не са кастрирани. При мъжките индивиди, които са винаги сексуално активни не може да се направи подобно разграничаване: те непрекъснато се ослушват и търсят разгонени котки, като защитават територията си и извън тези "стимулиращи" ги периоди.
Когато котаракът е кастриран може да се очаква да настъпи промяна в това поведение, но също така напълно възможно е да се появят и неочаквани усложнения. Напълно възможно е да бъдат наблюдавани следните ситуации: котараците могат да толерират своите "приятели", да гонят "неприятелите", да позволят споделяне на набелязаната територия в определени часове и само в строго ограничена среда (разпределение пространство-време в апартаментна среда, когато съжителстват заедно няколко котешки същества). В такива случаи, водещ е "характерът" на котарака, т.е. степента му на социализация (която в крайна сметка зависи от това колко време е бил глезен, носен на ръце, обръщано му е специално внимание и т.н.). Как постъпват котките в тези случаи – някои ще побягнат, други ще наблюдават, а след това ще се отдръпнат или директно ще нападнат.
Социализацията, било към човек или към други котки, е особеност, която се изгражда и придобива в най-ранна възраст. Понякога е изключително трудно да се поправят пропуските в социализирането на животното, за това е необходимо много търпение, понякога дори провеждане на подходящо лечение, като искам да уточня, че подобно не се предлага в БГ. Извън страната ни обаче, се прибягва до употреба на феромони за успокояване и социализация на по-доминантни котки.

Синдром на т.н. самозащита
В редица случаи агресивността възниква при причиняване на болка и котката се опитва да се защити при физическа проява от страна на човек, която тя тълкува като агресия: когато й причиняват или когато изпитва болка или при опит да бъде принуждавана. Известно е, че котките не обичат, нито пък разрешават да бъдат принуждавани да правят нещо насила. В такива случаи, някои котки стават веднага агресивни, а други проявяват агресивността си само когато не могат да избягат и да се скрият.
Както при социализацията, толерантност и търпимост при манипулации и принуда се научават в най-ранна възраст и определено по-късно става много трудно, ако котките не са научени на това още от най-ранна възраст (0 м.-12 м.).
Когато се касае за възрастна котка налага се да се полагат максимални усилия, за да може тя постепенно да свикне и да бъде научена, че е възможно да се наложи да бъде подлагана на манипулации. За целта извън България използват адаптирани лекарствени средства, като и те не винаги са достатъчни, напр. при тежък случай на фобия (от ветеринарен лекар).

Синдромът на галената котка, която хапе
Това е често срещан проблем, който също така често изумява собствениците на котешките същества. Има обаче обяснение за тази брутална емоционална промяна. Това също е форма за самозащита; някои котки и по-специално котараци изключително слабо толерират физическия контакт и е възможно да проявят агресивност когато настъпи онзи момент, в който те наистина не понасят повече галенето. Изведнъж контактът просто ги вбесява и те реагират агресивно, защото това е по-силно от самите тях и го чувстват като нещо, което ги предизвиква. В тези случаи особено важно е да се забележат първите признаци преди самата атака, за да бъдем в състояние да я избегнем: в тези случаи наблюдаваме как котката отваря широко очи и започва да мята опашката си – сигурен знак, че вече е вбесена.
Този проблем може да бъде избегнат чрез по-често гушкане на малките котета още от най-ранната им възраст. Опитът за справяне с тази проблем се състои също в това да се научи и привикне котката към повтарящ се физически контакт, с постепенно установяване на все по-близък контакт с животното; колкото по-късно стане това, толкова по-трудно ще бъде.

Агресия, което е насочена към друг обект
Има случаи когато котешкото същество упражнява и насочва агресивността си към обект съвсем различен от този, който го изнервя. Подобна проява на агресия може да бъде отключена от напълно различен обект, който изобщо не се възприема като такъв от стопаните, напр. силен шум, телефон, който звъни, неприятна миризма, чужда котка отвън и др. Ако наблизо има човек, то той ще се превърне в обекта, върху който ще се реализира агресивното поведение на котката особено по време на фазата на дразнене и възбуда.
Ако докато галите котката си тя чуе шум, който я стряска, тя може да се обърне срещу вас, да атакува и след това да избяга. Понякога е трудно да се разграничи това поведение от агресията, проявявана от котката като форма на самозащита. Ако се повтаря, този проблем може да доведе до "автоматизиране" на агресията: тогава обектът се асоциира със стимула, който мотивира агресивното поведение и задейства проявата на агресия, като с течение на времето може да се стигне до проява на агресия, дори когато липсва стимул за това.`
Извън България този проблем се лекува с лекарствени средства и поведенчески терапии, чрез които се упражнява контрол върху емоционалността (силния темперамент) на котешкото същество, както и за да се премахнат условията, които го обуславят. Но и в тези случаи трябва да се залага предимно на превенцията: стопанинът трябва да бъде в състояние да разпознава възбудената котка и да не си позволява да я закача точно в този момент. Не трябва да се забравя, че котките са преди всичко хищници...

В България обаче към момента, а сигурно и още дълго занапред, единственото предлагано разрешение на проблем с агресивно поведение, е евтаназията...
Така че всъщност по-важното е стопанинът да е силно привързан към котката си, за да се опита да й помогне, да помогне на себе си, за да бъдат заедно. Защото разковничето е в отношението и разбирането на нуждите на животното. Никой няма да ви предложи вълшебното хапче, което ще преобрази котарака! Ако държите на него трябва да търсите внимателно и старателно причините за неговото поведение, както и да разберете дали и вие не допускате грешки.