Хората при нас гърмят в "приемливо" време, в собствените си дворове, не застрашават никого, макар че ми е неприятно. Не мога и няма за какво да режа гумите или да се карам с някого. Не мога да спра колите по улицата, защото заплашват котките ми. Не мога да си направя 6 м. зид, за да не отидат при съседското куче и т.н.
Ако някой наистина ми пречи, взимам мерки. Но има много неща, които не ни харесват и устройват, но за съжаление не живеем в гората и трябва малко толеранс, за да живеем нормално. Иначе ще ходя и ще се карам с всеки - що стреля, що не ги оправи гърнето на колата та ме буди сутрин, защо децата му крещят по улицата, защо строи 2 години и ми шуми... безкрай. Със сигурност има и доста неща, с които аз преча на някого.
Исках да кажа, че трябва да правим разлика между наистина просташките и опасни действия и тези, които не ни усторйват, но ...са в реда на нещата в един голям и претъпкан град.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите