Съгласно правилата на ФИФе по клетките НЕ ТРЯБВА да има никакви други указания, табели и прочие, даващи възможности по някакъв начин да се идентифицира котка. Съдийството на уважаваните ФИФе съдии е абсолютно безпристастно (понякога с известна доза субективизъм, но това са живи хора и засега е невъзможно да се избегне, макара че се взимат строги мерки (съдийски семинари и т.н.).

Но ако вие попитате стопанина/селектоционера/изложителя - в най-подходящо за него време, а не например както често ми се е случвало, подтовям котката секунди преди представянето пред съдия, опитвам се да сдържа нервността си и да не я предавам на котката, и точно тогава тълпата от посетители заедно с безкрайно шумните си деца са ме наобиколили, блъскат се, с риск да ме вкарат и мен обратно в клетката и си задават въпросите един през друг на висок глас. Ами не става така... Но, какво да се прави когато някои не разбират ?

Въжета ограничаващи достъпа до клетките бяха поставяни преди година-две. Ефект - нулев! Хората не се съобразяват никога с това, тласкат напред само и само в желанието да заврат пръстчета в клетките, да спрат достъпа на кислород до изложителя и неговите животни. Затова повечето чужденци си идват със собствени клетки, направени именно по този начин, че котката да бъде на закътано място, на тихо и далече от ... хорските и детските пръстчета!!!

В зоопарка има метални прътове, които спират посетителите от пряк контакт с животните. Това, което ние ползваме за нашите изложби не е специално пригодина зала, а все пак един от интересните софийски музеи. Така че, ако си припомним поговорката "Каквото повикало - това се обадило...", посетителите сами, със своите действия и тотално неразбиране на нашата (като изложители) загриженост - са получили това, което им се полага ... Изключенията са редки.

Пътувам на изложби и извън БГ. Дори в съседна Румъния никой не си позволява да бърка вътре в клетките или да крещи до изнемощяване " Елаааааа, да видиш тоя пък тук!!! Елаааааа---а....", а другият в това време е точно 10 метра преди или след него. Румънските (това е само пример) родители не позволяват на децата си да тропат и друсат клетките, правят им забележки когато повишат глас... а защо и тук да не е така. Въпрос на елементарна култура и възпитание на българина.