То е като при хората, с нашите животинки. Има си рискови фактори, хранене, пък и - късмет, някои живи екземпляри - хора и котки, си имат склонност към образуване на камъни.
Че и при хората малък проблем ли е? Гледах десетина години една лежаща на легло майка, последните си 7 години беше с постоянен катетър, знам за какво става дума. Мой познат пък, със страшни болки, с камък в уретъра, най-накрая легна във военна болница и му го дърпаха с примка, щото бил от тоя вид, дето не можели да се разбиват.
Но каква е основната разлика между нас и тях? Първо, ние сме по съзнателни индивиди, и докато можем да минем с консервативно лечение, се стараем - варим си треви, спазваме диета, пием послушно, мерим си течностите ката ден, и т.н. Това при душиците трудно става, аз днес един час го гоних и го натисках за двете инжекции да му туря, а мога ли да го гоня всеки ден да му слагам вода в устата, че са му препоръчали да пие повече?!?!
Доживотно приемане на спазмолитици - хм, не ми се струва много препоръчително, а и трудно за изпълнение.
Вижте, освен животното, трябва да се проценяват и възможностите на собственика също. Аз се грижа сама за тях, ако отсъствам за няколко дни, ги оставям на съседка, тя им дава храната и почиства, но не би могла да ги лекува, те дори и не й дават да се приближи до тях.
Това запушване, на същия Котьо, ми се случи за пръв път преди две години, трябваше още тогава да реагирам. За 2-3 дни го оправих, не знам кое помогна, дадох му и някаква хомеопатия, а може и просто да му е минало. И заминах за чужбина за 1 седмица. Всред незабравимата красота на Лисабон няколко пъти на ден ме прерязваше сърцето - а ако се е запушил пак? Представях си страшни картини, мъки котешки и смърт, и като си отключвах апартамента, треперех. Е, той ме посрещна пръв, и на мен ми олекна...
Но това вече се повтаря през няколко месеца. Е, какво трябва да ми е решението? А и аз трябва да отсъствам след някой и друг месец за две-три седмици, най-малкото, ако е рекъл Бог, също по медицински показания. Как да го оставя така?
Аз за себе си съм свела болкоуспокояващите лекарства до минимум, само при крайна нужда и предстоящ сериозен ангажимент, та Котьо ли ще тъпча с тях до края на живота му?!?! Приемам ги като временна мярка, за определен период, за облекчаване на страдания, но нямам физическа възможност да му ги давам ежедневно в продължение на години.
Страх ме е и от операцията, ще говоря сериозно с доктора, мисля, че като се изключи дежурният риск от хирургическа интервенция, анестезия и т.п., остава, така съм чувала, рискът от по-лесно инфектиране на този нов отвор, дето ще му отворят. Съмнявам се да има някъде достоверни статистически данни за постоперационни усложнения в случая, за продължителност на живота при оперираните котки, и т.н.
Гледам на него като на човек, за лечението и отговорността, но с едно на ум - че не може да се лекува като човек....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите