Не си права. И на другия край на света би трябвало да може да упражни въздействие върху родителите си.
Днес едно котешко сърчице спря да бие завинаги. Той беше котарак на една моя приятелка. Почина от старост. Няма значение дали съм наред, но плача за този котарак така както плаках за Йоди (на Неткет) и още за толкова котки, които дори не съм познавала. И ми е безкрайно тежко. Ужасно боли. За съжаление новината дойде когато при мен имаше чужд човек. Няма да ви кажа на какво се наслушах, вкл. и на обвинения, че за хора не съм плакала толкова (може би с право до някъде). И на чудене - защо по дяволите плача след като този котарак няма нищо общо с мен.
Последното нещо на света за което ми се четат фермани са подобни словоизлияния как нищо не се прави когато някаква пикла убива котки или как някаква си глезла иска да убие котарак, защото пикаел.