ето ме и мен със съвет - преди месец и половина си взехме кученце на 2 месеца (женско), при наличието вкъщи на 2.5-годишен персийски котарак (мъжки) - така че знам за какво се притесняваш, но място за притеснение няма - просто на котката й трбява малко време, за да свикне с другото животно. първите 2-3 седмици нашия котарак живееше предимно по високите места - шкафове, маси, още по-високи шкафове и маси - и много се стараеше пътя му да не се засича с този, на това "ужасно бяло джафкащо същество" - и ние бяхме много притеснени, че сме го стресирали, но много неусетно той започва да снижава траекторията - и дойде денят, в който за наша огромна изненада го видяхме легнал по гръб на пода да я кани за игри. А сега вече май не може без нея - не е ли пред погледа му - тръгва да я търси и да я подстрекава към игри и пакости. И така като ги гледам - ги оприличавам на Том и Джери - като има някоя сторена беля - карам се на кученцето, а той лежи на някое високо място и безучастно наблюдава - и тогава се замислям - дали той не я тласнал да направи тая пакост? (като напр. преди два дена: докопан неразпечатен пакет брашно, разкъсан, и влачен из цялата къща). И за да бъда убедителна, на този адрес http://community.webshots.com/album/398112393HphxdE може да ги видиш двамата - снимката е правена на 3-тата седмица от съжителстването им.
И още нещо: откакто котарака съжителства с кученцето - заглади косъма, понапълня (че беше малко залинял) и изобщо се чувства много добре Успех и на вас