Крадливи тарикати! Научиха се да отварят хладилник! Нито един специалист техник не можа да ми каже начин как да залоствам тази пуста вратичка, ни райбер, ни катинар могат да се сложат. Ако съм забравила да сложа хитроумното съоръжение (вж. по-долу) вечер, като си лягам, някъде призори, ме събужда чувството за нещо странно, а то от кухнята струи светлина от отворената врата на хладилника. Та съоръжението е следното - една бяла касетка за зеленчук, затисната с една пръчка за миене на под, която в другата си страна се опира в един жлеб на вратичката на шкафа под мивката. Ако не е плътно залостено, успяват с дърпане и това съоръжение да развалят.
Най-луда радост предизвиква открадването на сурова котешка глава от специалната съдинка, долу, на вратичката на хладилника. Започва се радостно трополене, въпросната главичка, доста гадна на вид, на всичкото отгоре и гръклян и кожа стърчат от нея, досущ като миша опашка, та тая главичка се хвърля на два метра нагоре, хваща се във въздуха, след това се разнася с радостно ръмжене по светлата дамаска на всички мебели, абе.... А най-лошото е, когато след голямата игра я забутат под някое кресло, и само гадната миризма след няколко дни, ме подсеща да отместя тежкото кресло и да намеря там четири-пет изсъхнали, почти мумифицирани глави...
А за хапчетата. Ако котенцето е кротичко, от ония, дето обичат и дават да ги галиш, задачата е по-лесна. Но има и едни плашливи и не много любвеобвилни, до главата си никак не те допускат. Тогава само номера с голямата кърпа, затискане, писъци, отваряне на устата, натискане, а бе свободна борба - кеч, по всички правила...