В отговор на:
Това което и мен ме впечатли е любовта и саможертвата, последното нещо, което исках е да правя "прокламации против абортите" - това е личен избор на всяка жена...
Аз съм взела своето решение (и отговорност) относно ценността на човешкия живот още от най-ранна възраст... Дори и изоставянето на новородени деца (в домове) бих разбрала, но не и "прокламациите" за убийства на новородените деца, защото самотни майки не можели да ги гледат (това се обсъжда в "Женския клуб"), но пак казвам не това бе мотивът ми да пусна тази тема тук!
Мотивът ми бе да покажа любовта и героизма на едно животно (!!!), милосърдието на хората, които са се погрижили за него...
...и само мога да се надявам това да е докосналo сърцата на всеки един от ВАС, които сте го прочели... и дано това да ни е направило по-добри хора!
Поздрави,
Марта
Много сладки котета показваш
За другото не само, че според мен не си права, но и ме изумява как може да родиш едно дете и да го изоставиш в дом? Никой ли не е гледал дечицата по домовете как страдат? Забелязали ли сте погледа им? Що за живот е това да отраснеш с комплекса за "отритнат от обществото"? Не е ли най-хубавия спомен от един живот детството, а какъв спомен от детството имат тези деца? Категорично съм против изоставянето на деца или лошото отношение с тях. Едно дете трябва да е на първо място желано и обичано, след това всичко останало. А ако не е обичано, след това то рядко става човек. Не си мисли, че говоря така, защото не обичам децата, напротив - обожавам ги и ги смятам за най-важното нещо в живота, но трябва да се появяват на бял свят само когато са искани и само когато могат да им се усигурят нормален живот в нормална обстановка.
The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
|