Тери също не ми беше от най-мъркащите (за разлика от брат си), обаче принца вече мърка като за световно.
Тази седмица дори за пръв път ме е мачкал с лапички. Ние сме на... момент да сметна - 9,5 месеца
Той не обичаше и да се гушка (защото му е ужасно топло предполагам) и такива протести наддаваше като се опитвахме да го прегърнем, че майка му тичаше да види какво точно го правим
Обаче вече е заприличал на котарак - т.е. оставя ни някоя и друга минутка да му се порадваме преди да се разпищи.
А ако пък кротко му галиш тумбака докато лежиш върху него и мърка и търпи.
Голямо постижение.
Пробвай, не се отказвай, съобразявай се с желанията на котето за глезене и току-виж си спечелила накрая вълшебното мъркане.

П.П. По мои скромни наблюдения има и огромно значение дали котето е домашно или взето от улицата. Туфито си я прибрахме така и до ден днешен това зверче си е с особено мнение и когато нещо не и хареса се пускат в действие и нокти и зъби (откакто я кастрирахме е в пъти по-спокойна). Тери и Таби душите можеш залъка им да извадиш от устата, но няма и да им хрумне да те нападнат. Но пък нали са момченца, когато решат да бягат са толкова тромави, груби и непохватни, че могат да те осакатлосат направо, за разлика от пухкавия, грациозен Туфешки облак