Хранене на котките

Векове наред представата за храненето на котките е била също толкова невероятна, колкото и квадратурата на кръга. Така е било и с храненето на пилетата, ако става въпрос. Те просто се мотаят наоколо и самички си се оправят; целият смисъл на това да ги гледаш е те да изтребват вредителите и, общо взето, ти да разтребваш къщата. Кучетата ги хранели, а за котките оставали огризките. Ако извадят късмет.

Всички знаем как е сега.

Храненето на Истинските котки следва алгоритъм, неизменен като кръговрата на сезоните.

1. Истинската котка извръща нос от златната консервирана храна, препоръчвана от жената по телевизията.

2. От чиста злобичка вие купувате някаква загубена храна куче марка, за чието съдържание всъщност не искате и да знаете (в края на краищата, като се замислим какво е възможно да слагат в бургерите и в надениците... не, хич не искате да знаете...). Котката я омита лакомо и така изблизва чинийката, че я изтиква чак в другия ъгъл.

3. С облекчение при следващата експедиция до пазара купувате дузина кутии от съмнителния бъркоч.

4. На третото ядене котката извръща нос. Нали разбирате, става дума за котка, която би яла водни кончета и жаби.

След като доста време съм наблюдавал на какво налитат котките, спокойно мога да кажа, че всеки предприемчив производител, който изкара на пазара котешка храна, направена от пържола, полупритоплена пуйка, трева, мухи, трохи от под масата, жаби и полевки, ще спечели. Поне за едно ядене.