Котките са друго нещо. От една страна, имаме едрите жълтеникави зверове, които клечат и се прозяват под палещото равнинно слънце или ярко пламтят сред джунглите, а от друга - дребосъчетата, умеещи да спят върху недотам горещи печки и да използват вратичките за котки. Помежду им няма кой знае какво, нали? Цял вид, поделен, в основни линии, между двеста и петдесет кила раирани мускули, способни да повалят антилопа гну, и три кила мър-мър. Никъде не намираме Котката от Пилтдаун, липсващото звено. Е, добре, имаме дивата котка, но тя прилича просто на най-обикновена домашна тигрова котка, ударена по главата с тухла и ядосана от което. Не, налага се да го приемем. Котките са се появили просто хей така. В един миг - нищо, и в следващия - египтяните им се кланят, мумифицират ги и им строят гробници. Това фараоните не са ринали с лопатата в онази окаяна част от градината зад бараката със сечива, не и когато 20 000 човека и цял товар пънове-валяци са стояли без работа.

Учените, работещи за Кампанията в полза на Истинските котки, вярват, че поради експериментите на Шрьодингер (виж „Котките на Шрьодингер") целият въпрос за това откъде идват котките и как вече напълно се е обезсмислил, тъй като се оказва, че съществуват котки, способни да пътуват съвсем безболезнено през времето и пространството; следователно единственото пространство-време, от което можем да бъдем сигурни, че идват котките, е сега.