здравейте.не пиша тук често,но пък редовно чета постингите.сега обаче ми се иска да изразя мнение,защоото и аз доста пъти съм се сблъсквала с такъв тип хора и честно казано не мисля,че какъвто и отговор да дадеш на тези хора,те едва ли биха могли да разберат дори и частица от мисълта ти.защо ли? ами не знам,но предполагам че не е толкова до това,че не са живели като деца с животни,което аз смятам за изключително важно и определящо за някои специфични черти на характера.просто те по рождение явно са лишени от способността да обичат тази част от природата.защото аз мисля,че животните са точно това и че по някакав начин ни доближават до нея и ни носят хармония.не знам.... а колкото до тези хора за мен те по някъкав начин са лишен от способността да почувстват природата,Господ,ако щещ или някаква си там по-висша сила.аз така понякога чувствам животните до мен.дори понякога като видя куче или коте на улицата,което се доближи до мен и ми позволи да го погаля или му дам някои кренвирш се питам " какво му е мястото на това същество на тая планета,защо изобщо е тук , има ли смисъл от неговото присъствие?".и съм сигурна че има,че е тук, за да ни накра да бъдем по-добри,за да ни накара да осмислим някои неща.знам,че сигурно звуча странно,но толкова много спорове съм водила,точно по тази тема,че чак вече се чудя какво да мисля и говоря.но както и да е .такива хора за мен са лишени от нещо много важно и шанс да бъдат по-добри,весели и дори смея да кажа щастливи.