Мен такива изявления направо ме вбесяват.
Помня как един ден бяхме излезли с майка ми да разходим кучето (нейното куче Лиза-се-облиза). Разхождаме си се ние из парка, на никого не пречим. И в един момент някаква бабичка се появява от нищото и се нахвърля на майка ми. Как не я било срам да казва на кучето "момичето ми", че вместо да вземе да роди некОлко деца, тя развъждала кучета и ей-такива работи. Направо щях да и счупя челюстта от яд.
Как да обясниш на едно такова нещо, че майка ми е отгледала две собствени деца, да не говорим, че по едно време братовчедка ми направо си се беше пренесла при нас. Можеш ли изобщо да обясниш какво ти дава общуването с куче, коте, животно някакво. И как факта, че си имаш домашен любимец изобщо не изключва възможността да си имаш прекрасно семейство с добри деца. Че дори я повишава тая възможност. И дори да намериш нужните думи да обясниш това, дали едно такова ограничено и тесногръдо... нещо би разбрало това? Не мисля така.
Затова на въпроса "защо гледаш котка" има само един отговор: "защото така ми харесва!". Произнесено с достатъчно твърд и нетърпящ възражение тон

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам