Повече от възможно / Общества / Любители на животните / Котки

Да ти разкажа как беше при нас:

Котаракът се появи у нас през ноември вече големичък, но според мен на възраст под година. Много красив, с дълъг косъм и голям разбойник. Понеже живеем в къща, той се чувстваше собственик не само вътре, но и на двора, и на улицата, а май и на цялата махала. Така се и държеше. През май следващата година доведохме в къщи дог на 50 дни, по размери - колкото котарака. Котьо усети територията си застрашена от новопоявилия се натрапник и побърза да му вземе страха с няколко изхъхквания. Кученцето (понеже си е умно от малко ;)) усети, че не бива да му досажда и нещата се успокоиха. И двама се правеха, че не забелязват присъствието на другия. Но котьо обичаше да използва всяка възможност да покаже кой е шефа. Кученцето ходеше все подир мен (докато са малки, всички го правят - а нашият и досега) и котьо много обичаше да застане на пътя му към мен, сяда и се разсейва, а малкото куче не смее да мине покрай него. След някой и друг месец, когато кучето наедря, ролите се смениха - тогава котьо гледаше да е по-далеч от него. Неусетно започнаха да стават приятели, да спят заедно, котьо да мие кучето, кучето да дъвче врата на котето, да се търсят, да се гонят и какво ли още не. Така минаха 10 години, докато котьо, уви, почина преди малко повече от месец. Отначало при кучето нямаше никаква промяна. Изглежда смяташе, че е котьо е поизлязъл и не се прибира. Но като минаха 10 дни, стана страшно. Това куче нямаше мира - от прозореца до вратата, целия двор се обикаля, надига се по оградите да го търси на други места, върти се и души около мястото, където се хранеше котьо. И тогава решихме да вземем ново коте като имахме същите притеснения, каквито имаш ти сега - не знаехме какви ще са реакциите, защото вече става въпрос за едно огромно куче. Преди 20 дни взехме една сладуранка писанка, която днес става на 2 месеца. Тя въобще не се впечатли от него (може би, защото дотогава беше живяла с майка си, сестричките си и куче), той щеше да ни отнесе всички в къщи, защото не му даваме да се доближи до нещо мяукащо отнякъде, а той много иска да го доближи това нещо. Не можехме и да го удържим. Накрая му сложих намордника и му позволих да я подуши. Разбрахме, че интересът му към това миниатюрно същество е добронамерен и свалихме намордника. Приближихме му е лекичко и в пълна готовност да я отдалечим бързо, ако той реши да я похапне или тя се уплаши. Но, за щастие, такива неща нямаше. Той се опита да й дъвче врата, както си знае, но понеже е мъничка, не стана. Стига толкова, че стана много дълго. С две думи - разбират се невероятно и не могат един без друг. Между другото, кучето я възпитава, защото добре знае какво е разрешено и какво не. Абе, голяма забава