Моята роди три живи, здрави и много палави котета. И трите -- мъжки

Всички познати ме бяха наплашили, че сиамките трудно износвали бременността, имало голяма опасност от спонтанен аборт, при ражданията имало проблеми, често пъти котета умирали още от самото начало... или пък майка им не се грижела за тях. Дрън-дрън. Нищо такова не се случи, ама въобще. За сметка на това сиамката ми скрои друг не по-малко стресиращ номер -- роди ми в скута първото коте. Изкарах си акъла направо. Първото коте го роди в 5 сутринта, второто в 7, а третото -- в 9. След което реши, че след като ги е родила в моето легло -- то става техен дом. И по никакъв начин не можех да я разубедя да не ми ги носи през нощта да ги гушкам Така се страхувах, че ще ги смачкам, че направо не смеех да заспя -- 2 седмици безсъние... След което котачетата проходиха и обърнаха къщата на лудница. По цяла нощ тропаха като кавалеристи. Ако някой ти каже, че котетата са тихи животни -- той никога не е гледал малки бесове, вярвай ми.

--
Shine on~