и аз я чакам нашата галфонка да се сети да се прояви и тя като котките, за които разказвате, щото и аз съм слушала такива истории, ама няма, братче!
живеем на първия етаж, т.е. имаме само едни стълби да изкачим от партера; входната врата се затваря шумно; кварталът е тих
после има врата на етажа, която също вдига шум (метална е)
после вратата на апартамента нещо заяжда и я отваряме със силен удар с рамо :)
влизаме, събуваме се в коридора, закачаме си якетата, и някъде по това време едно рошаво току-що събудено се показва от спалнята и се затичва към нас в полуразбуден тръс, мрънкайки под нос и примигвайки на светлината от лампата...

е, случвало се е и да ни чака в коридора де... като се прибираме по редовното време
но когато закъснеем, направо забравя за нас - ляга си да си спи и хич не я интересуваме

From now on, I want you all to call me "Loretta"!