Ох, май е вярно, че котките не се привързват към хората, а към дома. Защото като си отида всяко лято в БГ и кучето ни ме познава, радва ми се и върти опашка. А милата ми котанка, дето я отгледах от бебе и съм я глезила и къткала като писано яйце ме гледа с .... май най-точната дума е досада... Сякаш си казва, ох, пак ли се натресе тая да ми нарушава спокойствието и да иска да ме гали.... Тя сега си обича единствено баща ми, който основно се грижи за нея и ходи след него като кученце. Родителите ми и и семейството на брат ми живеят в две съседни къщи и баща ми като ходи понякога вечер при брат ми, тя ходи след него, но не желае да влиза в другата къща, затова сяда и го чака пред вратата. А аз за нея съм затворена страница :-)