смятам, че въпросът има две страни - физиологична и морална

физиологична: дали това е най-доброто за организма на котката, в сравнение с останалите решения на въпроса с разгонването (непрекъснато забременяване и раждане; предотвратяване на разгонване - чрез хапчета или инжекции; оставяне да се разгонва, но държане в изолация с цел да не забременее - това са известните ми алтернативи)

морална: дали човек има право да се намеси в способността на друго живо същество да се възпроизвежда; и не просто това, а да мине през естествения си жизнен цикъл, да преживее нагон, секс, бременност, раждане, кърмене, отглеждане на малките и раздяла с тях - ето тук е моята вътрешна спирачка пред кастрацията - просто нямам сили да взема това решение... твърде голямо нещо ми се струва

Не знам дали котката има душа, не знам колко помни, не знам дали тя самата може да "иска" такива неща (предполагам не), не знам дали би изпитвала удоволствие и дали е възможно животно да изпитва щастие, и дали би изпитвала щастие именно от тези неща...

Но ако една котка може например да изпита щастието да стане майка и да се грижи за малки... коя съм аз да й го отнемам?

Това е само лична задръжка, заради която аз самата не бих кастрирала котката си.

Не мога да дам мнение дали кастрацията е добро или лошо нещо по принцип.

Не приемайте мнението ми за убеждаване да не кастрирате котките си. Не проповядвам нищо, защото нямам убеденост, че съм права.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!