да си призная, аз всъщност даже не съм там... мъжът се оправя, та всичко е по негови разкази

тя даже не щя по телефона да измяука да я чуя - той като й поднесе телефонната слушалка, тя млъква и тръгва да я души и разглежда

аз понеже от 1 месец съм в чужбинско, та така ми е залипсвала, че само наобикалям тоя клуб, само и само да се намирам на приказка за котки - така малко слага мехлемче на липсата...

но иначе, той я затваря в коридора през 9 врати в 10-та, за да може да спи, иначе няма начин...
снощи като я затварял, и тя отишла кротко послушно такова, ама вика, едно примирено, без нещо да се опитва да се измъкне, ами все едно си знае че няма как и само едно тъжно такова, тип, ех, ама дойде ли време вече... и той затваря вратата, а пончица се обърнала и го гледа и само едно тихичко въпросително "мрън-мрън?"...
направо му се скъсало сърцето, та и на мен като ми го разправи, щях да ревна...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!