Ама мойта е мнооогооо добра, чак добричка. Не хапе, не драска, не капризничи. Паничката й е винаги пълна с храна, защото Ремиджо е истинска дама и хапва начесто, но по мъничко, като мишле едно такова. И пакостите й са много мили даже: понякога я затваряме в някоя стая без да искаме защото не сме видели кога се е шмугнала там, понякога се скрива някъде и ние я търсим половин час, а тя си мълчи. Нощем ни оставя да спим мирни, денем все гледа да ни легне на скута и да ни мърка. Въобще образцова котарана :-)