Кръстих го Дино, тъй като го намерих в една градина , хеххехех, отна4ало беше Дина, но...нали разбираш, отне ми една седмица да разбера, никога не съм имала котенце, голяма души4ка е. Много е спокоен, много е мили4ък, непрекъснато е при нас, имаше период в на4алото, не можех да седна без да ми се ка4и отгоре, сега ходи и при прятеля ми тъи като и тои много се грижи за него.
наистина, осъзнавам 4е то изобщо не е виновно милото, аз просто в това отношение бях безотговорна, ина4е го нау4их да не ходи по масата, да не сабаря коша за буклук итн. Най-смешното е това 4е, аз съм уда за цареви4ни пръ4ици Слън4о, и той също ги обожава. Двамата като седнем се саревноваваме и изяждаме един цял пакет.
А твоето коте, разкажи ми за него.
Знаеш ли Лорета, от малка винаги съм имала неоправдан и неописуем страх от котки, нещо което не можех да контролирам. Но, него като го видях в градината, просто се влюбих в него.
Сега не мога без него, бързам да се прибера в къщи заради него.
4удесни същества са,нали?