Много сте мили, обяснихте ми най-важните неща наистина. Ще продължавам да си търся книжка за котки, няма начин без нея.
Да, пропуснала съм да кажа за момента на приемането от кучето. Един от мотивите ми да взема точно това коте беше, че се е родило в къща, където е имало куче. Поне така ми казаха. И прецених, че то няма да се страхува когато попадне на непознато място, пък и с куче. И точно така се получи. Котето обиколи цялата къща, "запозна се" с каквото му беше нужно, а на кучето на обърна и капка внимание, да не говорим за страх. В същото време кучето любопито я подуши и избяга. Понякога кучето идва при котката, скимти и върти опашка, дори я побутва с муцуната си. В този момент котето се приготвя за игра. И тогава кучето бяга. По-скоро писанката преследва кучето за да си играят, но досега не съм видяла игра между тях. Като че ли се търсят понякога а после бързо се забравят. Спят почти заедно, т.е. където легне едното там ляга и другото но на известно разстояние. Или ако са в леглото при мен - едното е в краката ми, другото на главата ми Определено мога да кажа че между тях няма никаква вражда, но и приятелство не се е получило. За момент си мислех че кучето ще приеме котката като свое бебе, ама не съм познала. Явно майчинските инстинкти не са чак толкова силни поне при моята кучка. Навремето когато роди кученца и за тях не се грижеше много, камо ли за котето.
Това с крещенето наистина действа при кучетата. Ако се наложи ще го прилагам и върху котето, но засега не е правило бели. Е, скача по саксиите но не прекалява. А пердета нямам, така че и това отпада
Най-проблемното в момента е че съм цялата издраскана и нямам здраво място по себе си
Мисля че успях за толкова кратко време да науча котето да заспива когато аз поискам. Нещо като игра е, но след като действа, явно си е било първия възприет урок.