Наскоро и аз минах през тази "душевна драма". Накря му фръкнаха топките на моят юнак - Тодор. Имах чувството че на мене ще ми ги режат - глупости... Нищо не му стана. Единствената промяна е, че ме хапе малко по-малко и не се бие толкова с комшийските котки (преди се налагаше честичко да го водя на ветеринар за лекуваме разни абцеси от ухапване на други котки). Иначе си е същото диване, характер и прочие. Теглото му не е мръднало, всъщност напоследък яде по-малко.

Тук чувам че някои бил възпитавал котарак. Аз ли съм лош възпитател, моят котарак ли не поддава на възпитание - ама това ми се струва загубена кауза особено когато става дума за маркиране на територия. Това е такъв дълбоко вкоренен рефлекс, че не вярвам някои да е успял да го изкорени.

Другото е, че на нескопените котараци урината мирише доста силно (хормони, братче). Разбира се има доста хора на които не им пука, всеки го решава за себе си. Да не говорим че толкова много малки котета из българските улици дължат съществъването си на криворазбрана мъжка солидарност.

Не го преживявай толкова - това е цената която котарака плаща (не че на него въбоще му пука) за да спи на топло и да яде отбрани котешки манджи, а не да гони мишки и да му се броят ребрата.
Твой - PRN