Хм, :-)
Какво да разкажа за нея. Аз имах едно малко предприятие. Работеше се на 3 смени. Имаше много работа. Самото предприятие беше не далече, но все пак покрайнините на града. Хората оглядняваха и трябваше да ги храним. В сградата, която използвахме имаше един етаж, който е бил ресторант. Премислихме и го пуснахме да работи. От съседните фирми хората идваха да се хранят на обяд рпи нас. Жената, която взех да работи в кухнята е въпросната жена. Много се разбирахме с нея. Винаги питаше какво искаме за следващия ден да се сготви. Слушахме музика или когато не съм на кеф подсказваше на момичето зад бара и на сервитьорката да намалят музиката. Веднъж ми каза:
Шефе, аз знам че не си заслужавам заплатата, но ти ми я даваш. Учудих се, защото за пръв път ми се случи това. Тя беше направила сметка колко порциии трябва да се продадат, за да се покрият заплатите на 4 служители в ресторанта. Такава сметка никой не си беше направил. Казах и, че аз и плащам не само за да ми готви, но и за да има човек, скойто да си говоря. Беше простичка жена, но с много точна преценка за хората. Ресторанта работи 2 години, защото реално правеше оборот около 150 лв на ден и на практика за да го регистрираме на името на нашта фирма трябваше да дадем сум която нямаше да изкараме дори след 5 години работа и преценихме да затворим ресторанта. Преди година я видях с изцяло побеляла коса, каза ми че съруга е починал от рак и беше сама. Живееше на село. Скоро разбрах, че е починала и тя. Домъчня ми, но се сещам за нея само с добро и макар да ми е тъжно на някой спомени се усмихвам...
Така ечовек не знае какво му е писано. Важното е да живее живота си така, че да се чувства полезен и удовлетворен.