не мога да се върна към себе си, чувствам се ужасно самотна ...страхувам се , че този страх ще ме поведе към поредната грешка... страхувам се, че може да се събера с някого само, за да не съм сама...което е ужасно... затова стискам зъби
Това, което си написала е много интересно. Не е лошо да го пуснеш като нова тема, даже. Има какво да се обсъди.
И аз се страхувам, но пък не се давам.
Да, допускам грешки с мъжете. Сега, наскоро щях да допусна поредната, добре че се обуздах някак.
Самотна си. А кога не си самотна?
Спомням си с бащата на децата ми - лежа до него, а той ми е обърнал гръб и спи, още бяхме в съвсем добри отношения и се обичахме, а аз се чувствах самотна.
Сега съм сама, но никога не съм се чувствала толкова самотна, колкото в онези години.
Би трябвало да знаем, ама май сме забравили, какви са причините да се събираме с някого. Поне аз не мога да си спомня нито една.
Не си права за бившите, според мен, те имат две преимущества: създали са ти прекрасни спомени и вече не са част от живота ти.
|