Привет, Lili Vihronrav,

(Размислите по-долу се отнасят за сериозните връзки и тези, дето смятаме/усещаме, че имат потенциал да се превърнат в такива.)

"До колко да си разкажем? Аз съм била влюбена безумно и в други мъже. А това не бива да се разказва."

Замислих се по тази теза...
Влюбването, включително в безумната му част, няма количествено измерение, защото е емоция и винаги носи (малко или много) ирационалност, та би следвало да го приемаме нормално.

Очакването, че не сме имали други безумни влюбвания е като да предполагаме, че той е вторият, а тя - единствена.

Да си обичал(а) силно, да си бил(а) безумно влюбен(а) е по-скоро препоръка за емоционалност и жизнен опит. Да го затаи човек е все едно да скрие важна своя черта, която всъщност е определяща за това как ще се развие връзката.

Какво може и доколко надалеч да се разказва - очевидните неща е задължително да се изяснят, най малкото защото това, което се вижда невинаги се разбира правилно.

Наблягам на "изяснят" - това включва не само обяснение на видимото, но и отчитане на подтекста на въпроса.
- Защо човекът се интересува?
- Има ли нещо, което да го притеснява?
- Какво е моето лично намерение/емоция по този въпрос?

Останалото е според емоционалността на конкретната връзка (тя се определя от емоционалностите и рационализма на участващите, но може да е съвсем различна - например свръх рационални хора да имат дълбоко емоционална връзка или обратното, въобще всякакви смеси са възможни).

Много е важно защо възникват въпросите (изключвам нормалното човешко любопитство и имам предвид, че дори зад очевидните въпроси може да има страничен подтекст, за който пиша в следващите точки) -

- Сравнение ли се търси, състезание или комбинация от двете?
- Сравнявам ли, в състезание ли вкарвам партньора си с действия или бездействие?
- Дали сравненията и състезанието няма да доведат до конкуренция?
- Кое в нашите минали връзки ни притеснява, виждаме го или просто го търсим в настоящата?

Връзките ни, дори да не го осъзнаваме, следват принципа, че сравнителната степен е по-силна от превъзходната ("най ми се ебе, но по ми се пие"):

- Най ми харесва/възхищавам се от Пенка, Гошко, Драганка и Тошко, но по ми се иска да бъда с ТЕБ!

Ако честното ни вътрешно усещане е "по ми се иска да съм с теб" - тогава това трябва да се каже. И покаже. Но е важно да се вербализира - изричането е един вид подпечатване на договор.

И за да няма притеснение, че това подпечатване е ангажимент към вечността - нека го наречем меморандум - днес, сега и тук, с теб се съгласяваме, че се обичаме. Утре вероятно пак. Толкоз!

Дълго щастие и много късмет!!