Е, отдавна. Преди десетина години. Понеже този дом е бил едно време за мамите и татковците на партийните величия, първоначално може и да е бил хубав, но по времето, когато баба ми беше там вътре си беше абсолютна мизерия. Смрадливи стаи, минимална грижа от персонала. Е, като се има предвид, че таксата беше пенсията им, то не може и да се очаква кой знае какво, но аз не бих пратила човек, когото обичам там.

Най обичам да чета, ама не мога.