4 сутринта е. А не мога да заспя! Предвид, че се занимавам с биохимия и фармация-да се самоприспя е много лесен за мен изжод, но не.
Днес я няма бившата. Не съм свикнал да гледам жилището толкова самотно.Неспането ми е провокирано от всякакви мисли- от това къде е сега, до какви ли не още в стил "къде сбъркахме".
Аз съм грешил много, тя е грешила много. Изхода-развод. Обаче това, което ме човърка е дадохме ли всичко от себе си-дали не трябваше да стисна зъби?!? Тая ми мисъл се попарва от идеята пак да си легнем в едно легло и да ми е неприятно да се докосваме дори. ..Другото стряскащо е, че ние не сме имали нито финансови, нито сексуални проблеми, докато имахме брак, и въпреки това се стигна до този "блстящ" финал.Не сме си изневерявали-поне аз не съм, а и нямам сведение отсрещната страна да е. Просто се изчерпахме. Неприятно е, а още повече ме дразни факта, е не знам изхода на такава ситуация-заложил съм на "времето лекува" , но просто не знам какъв е изхода да се измъкна от това. Прегледах доста теми и мнения, но не намерих изход в тях.
Измъчва ме и мен хорското мнение-ще одумват, ще говорят, а не искам д е така. Развода ми донесе и първия си подаръл-смятам се вече за втора ръка човек,разведен човел и понеже искам да съм искрен-срам ме е от това. Провалих се в това. Етап от живота, в който много руги са успели.
Редактирано от deepsilver на 25.07.13 04:12.
|