Здрасти.
Всичко така или иначе си е мое-не съм купувал жилище по време на брака си, бях си го купил преди това.Напусналият жилището - жена ми едва ли ще се върне при родителите си, по-вероятно е да си намери квартира. Развода ни се води "по взаимно съгласие" -аз го "инициирах", но и при двамата имаше желание.
Проблема ми е, че макар, че нямам чувства към бившата- като жена, донякъде ми е трудно да и кажа да изчезва, защото значителен етап от живота ми е минал с нея. Някак нехуманно ми се види, де да знам.
В моята глава, наистина не ми се живее с нея обективно казано, приятелите ми ми казват, че щом развода е налице-не съм длъжен да нося никаква отговорност за нея,нямам и желание, редвид, че съм го правил толкова години, но все пак остава и някакъв процент "нормални човешки отношения", които ме човъркат.
Душичка 1:1 с мене :)
п.п: Само дето...., "моите дисаги" бяха и с бебе на месеци....то там стана кофтито....
Инак - ей на - свят голям - забавлявай се.
Човешкото си е човешко, ама като усетят тая струна и как заиграват по нея.....
Как ще я оставиш на улицата....
Аз така спях и на дивана на нашите, че....благородно, бе :)))))
Квартири и оглеждах и кво ли не.
Накрая....заминах на почивка и ....ама много бързо си намери хубава квартира :)
п.п: А и кой да и я плащаРедактирано от 4ycмивkи на 24.07.13 20:12.
|