Не знам съвсем нищо няма ли общо, точно така не бях задала въпроса, но предполагам, че здравословна доза егоизъм би била добре, все пак егото е значителна част от нас, това комплексно същество, което наричаме себе си.

Реших да закача това послание и поради нещата, които чета из темите тук и други места. Често сме го чували в различни варианти, кратки версии, но лично на мен така не ми беше ясно поставено, както преди месец. Някой път нещо трябва да удари масата, както се казва, за да проумее човек какво всъщност му се казва.

Много хора се винят заради други хора, близки или не, не могат да си простят нещо, свързано с други хора, или нещо по отношение на тях самите, не са били такива, не са направили това и онова, не са казали трето и пето в подходящия момент, боли ги заради всичко това, страдат и се тормозят.

Точно така, тормозят себе си. Атакуват се и поставят себе си на мъчения. Дали така ще направим с любим човек, даже с детето ни? Няма ли да гледаме да не го тормозим, да го приемем и да простим, да го поощрим и похвалим, да й кажем, че е направила всичко по силите си, и е полагала много усилия, да му простим и да го обградим с обич и грижи. Е, защо не правим това със себе си?

Другото важно послание беше, че нещата, които се случват с другите хора около нас, са тяхна лична отговорност и техни задължения, и ако те не обичат себе си достатъчно и не се харесват, признават, приемат и одобряват, никой не може да го направим вместо тях и заради тях. Ако не затворят сами дъното на кофата без дъно, никой друг не може да го затвори. Ако сами не свалят броните около себе си, осъзнати или не, никой друг не може. Такива хора мислят осъзнато или не, че ако свалят броните, мекото им същество просто ще падне и ще бъде унищожено от околността или от болката. Ако достатъчно заобичаме себе си, това наше същество няма да падне и няма да има нужда от брони или оръжия за защита.

За мен лично беше много значимо послание, че чуждото душевно благосъстояние не е моя отговорност, но моето е.