Да, това имам предвид, уви...дано не те натоварвам, не бих искала...
Принципно има начин, дори с един преглед, стига да е бил в болница,
а не просто при Джи Пи, да се хване проблема, независимо за кое
състояние става дума /белодробен тромбоемболизъм или инфаркт/
и да се реагира. Лечимо е, дори в много тежки случаи, когато се стига до
отваряне на сърце - но пак може да се спаси човекът, ако е дошъл навреме.
Спре ли дишането за повече от няколко минути - късно...
От друга страна, дори млади хора, в пълно здраве умират, поради абсурдни причини.
Затова не искам искам да решаваш, че станалото е било някаква твоя грешка,
твоя отговорност или твоя вина. Раждането и смъртта са си Божа работа,
а пък и без аутопсия никога не можем да сме сигурни, какво точно го е сполетяло!
Съпругът ти, доколкото помня, беше по-възрастен от теб - може да е имал
неоткрити заболявания, наследствени "слаби места"...или някакво изхабяване.
След 40-50г, никой не е съвсем здрав. Така че, моля те, моля те - не се самообвинявай!!
Той не би искал да се чувстваш така, сигурна съм, не си го причинявай...
Живеем в най-добрия свят - този, тук и сега, единствено възможния,
друг нямаме..."Ако", "може би" - само ще те направят още по тъжна и слаба - знаеш го.
For of all sad words of tongue or pen,
The saddest are these: "It might have been!"
Забелязала съм, че когато привидно банални фрази, внезапно придобиват
дълбоко значение за нас, значи сме или в голяма беда или в голямо щастие.
Не искайте много, за да може да платите цената.
|