Според мен, ако бяхте отишли на лекар по-рано, той дори нямаше да се сети да го изследва точно за това, т.е. вероятно щеше да остане без диагноза, а ти сега с огромен гняв, който няма да има къде да излееш.

Другото, което искам да ти кажа е, че млади хора, добри, които спестяват на другите своя гнев, раздразнение, които поемат повече отговорности и са много харесвани и обичани - такива хора обикновено си отиват по този начин. Това е цената, която е платил, за да бъде това, което е. Но пък иначе нямаше да е той, нали, а някой друг...

Май стигнахме и до най-кофти откровението - че ти завиждам. Завиждам ти за това, което си изживяла с него. И за това, че имаш дете от тази любов. Така и той винаги ще бъде с теб. На малко хора децата са плод на такава любов.

Има ли кой да вземе замалко детето? Че да си поплачеш, докато така се умориш, че просто не можеш повече. Това е моментът, в който човек може да е сам. После, гледай да не си сама. Да, вземи приятелка на почивката.

Колкото до него - да, ще изпусне порасването на детето си, но пък колко е получил - теб, нея, три щастливи години, а и тези преди това... Отишъл си е щастлив, в най-хубавия момент от живота си. Докато вие с детето имате още да преживявате и преодолявате. Изпитанието е за вас. Детето има нужда от време на време поне да минава някой приятел - човек от мъжки пол, да не сте само двете, поне да вижда, че има и други хора.

Да, може би след 10 години, поглеждайки назад, ще видиш колко силна те е направило това, но аз питам за какво ти е тази сила и каквото и да си говорим НЕСПРАВЕДЛИВО Е. И това е факт. Не е справедливо, не е логично, не е честно, не е заслужено - нито от теб, а още по-малко от детето. Просто е едно от ужасните неща, които са ти се случили и които те правят съпричастна на ужасните неща, които се случват ежедневно по света на различни хора. На всички нас. В този смисъл - не си сама. За съжаление.


А колкото до това дали пак ще бъдеш обичана и ще обичаш. Доказано е, че на хората, на които се е случило веднъж, има по-голяма вероятност да се случи отново, отколкото на тези, на които нито веднъж. На които два пъти - още по-голяма. И така. Защото да обичаш е индивидуална способност, а не всички на опашка и като дочакаш реда си.

Иначе не знам кога и доколко ще премине, но - болката и тя се уморява и започва да ти дава почивки - първоначално по-малки, после малко по-големи. И така... само не бъди сама.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!