Re: Искам да ти кажа нещо / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Чудех се дали да го споделя...но се реших да го направя.

Истината е, че не бях сигурна до последно дали да тръгна/ем за представянето. До 15 часа имахме наша си работа навън и доста се уморихме...а и от предишният ден зверски ме болеше гърлото...едвам преглъщах. Едвам предишната вечер събрах сили да идем на постановка в Музикалният театър. Заради малката се напънах и си казах...да става каквото ще, вирус не вирус...отивам, поне не кихам идиотски и няма никой да заразя:)

Та след като изтощена се прибрахме в 15 часа, обядвахме и тамън да започна да се преобличам, да си пия илачите и да лягам да се топля и почивам, нещо сякаш отвътре сякаш ми каза: "Отидете на представянето на книгата! Ще се справиш, трябва да идеш."
Чак тогава казах на съпруга за това, той идея си нямаше. Реакцията му беше..."Ще идем обезателно!"

Забравих даже да си пия Упсарина, защото се разбързахме:)...когато паркирахме колата, не знаех къде точно е галерията, имаше едно единствено свободно място в района на Юрий Венелин, една клетка широка и сякаш за нас запазена. Първо нея видяхме.:)...когато слизах и се оглеждах, търсейки номера, гледам ние сме на 10м. от галерията:))...егати късмета ще си каже някой. Ние си казахме-"Няма нищо случайно, трябвало е да дойдем!"

Най-интересното сега:)...Когато се прибрахме, решихме да си сипем по чаша вино за да разтоварим емоциите. Отпивайки първата глътка, изведнъж се сетих и реагирах емоционално казвайки: "Абе мен май ме болеше гърло бре:)...какво стана сега...няма и помен от болката!"
Днес съм Ок...няма признак за вирус...а оня ден и вчера едвам се влачех, болки по мускулите и гърлото, ушите...само волята ме спасяваше:)

Нека някой го тълкува като самовнушение и превземка дори...факт е обаче, как тръгнах с 37,5 към галерията и едвам преглъщах. Какво стана после-не знам...