Разбрах колко ранима и неадекватна ме прави понякога страстта и как моментите на неувереност и загубата на баланс изкривяват собствения ми образ.
Мдаам, това с пълна сила се отнася и за мен.
Аз скоро до такива разтърсващи прозрения за себе си не съм стигала. Но забелязвам нещо, което не знам на какво се дължи - дали на ЕГН-то ми или на натрупана през годините умора - хората напоследък започнаха да ме уморяват и натоварват и по тази причина съм ограничила до минимум личните си контакти с тях. Имам една много малка група приятели, виждам се с тях и това ми е напълно достатъчно. Винаги съм имала много познати, да не казвам приятели, че това е силна дума, но от известно време нямам никаква потребност да се виждам с тези хора, дори когато се налага, по някаква причина, го правя с голяма неохота. Дали не се превръщам в социопат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите