Здравей! Темата ти е много сериозна. Първо, децата наистина лъжат. Не съм сигурна обаче доколко е коректен терминът лъжа на такава възраст. По- скоро преувеличават и така влизат във фантазиите си, че сами си вярват. Предвид откъсването от познатата домашна обстановка и попадането в съвсем нова и непозната среда, те изживяват стрес и страх от неизвестното. Деца с по- крехка психика реагират болезнено на по- строг тон, или забележка, малко по- силно побутване за тях е бой и това важи особено в периоди на промяна.
Ето ти една случка: Дъщеря ми като малка никога не е била бита или малтретирана, беше много чувствително дете. Един ден си играеше в двора, била е около 3 и половина годишна. Успяла е с една пръчка да стигне кукичката на вратата и да я отвори. Една минута преди това я виждам и чувам от прозореца и в следващия момент я няма, а вратата е отворена. Какво изживяхме аз си знам само, доведе я един съсед, срещнал я случайно. Но тогава я наказах със заключване. Имахме една стая, която беше ремонтирана и приготвена за детска стая, но чакахме мебелите. Вътре бяха складирани всички нейни играчки- тя редовно ходеше там и си играеше с часове на широко. Та аз я затварям в тази стая и й казвам, че е наказана, казвам и защо и я заключвам отвън. Стоях да се ослушвам на вратата около десетина минути, след това отворих и й казах че наказанието е свършило. Уплаших се, че не се разплака. Обясних отново защо е била наказана, тя тържествено обеща, че повече няма да се повтори (както и стана), гушкахме се, плакахме и въпросът се приключи. Само че след около 2- 3 месеца, казала на майка ми, че ние постоянно я заключваме в тъмната (?!) стая самичка по много време и тя много се страхува там в тъмното (стаята беше със големи прозорци и най- светлата в жилището). Пие й се вода и е гладна, плаче и тропа да й отворим, но ние се смеем отвън и се правим че не я чуваме. И го е разказала с такъв плам, че майка ми беше разколебана в доверието си към мен. Не зная дали съм нанесла травма на детето си с това наказание, мисля, че да, но и до днес тя твърди, че е била заключена много дълго време, не минути, а дни. Разговаряли сме стотици пъти за тази случка след като порасна и тя държи на своето, тя така го помни. Това поведение има своето психологическо обяснение, но сега да не разводнявам темата.
Не искам да ти давам съвети, сърцето ти ще те преведе през тази ситуация най- добре, но помисли, ако аз бях леля в яслите, а дъщеря ми беше твоята дъщеря? Не искам да ставам адвокат на никого, аз самата съм имала доста „разговори” с персонал по детски градини, заради чувствителността на детето си, но ако случката е фантазия и ти обвиниш хората несправедливо, тогава? Казваш, че са плакали за мама, но друга мама, ами ако са били някое друго бебе, например пластмасово? И не го е била лелята, а Мими или Петя? Децата са много впечатлителни същества и за тях границата между реалност и фантазия е понякога много тънка. От друга страна пък е възможно и да е вярно, това което казва детето. Аз лично съм чувала разговор между две служителки в детска градина, едната се оплакваше че много изморена, много деца имали, а другата я посъветва да остави вратата и прозорците отворени за час- два да стане течение и на другия ден ще са намалели на половина. След което избухнаха в смях. Без коментар.
Много е трудно да бъдеш родител, да намериш баланса, да прецениш правилно, но през дългия си родителски стаж съм забелязала, че понякога децата на конфликтните родители са аутсайдери и се срамуват от тях и от това че ходят да се разправят с учители, възпитатели и прочие. Естествено на по- голяма от вашата възраст. Или пък по- късно когато са тийнейджъри се възползват от тези конфликти. Хубаво ще е ако можеш да запазиш авторитета на хората, на които си поверила децата си и дано да го заслужават, разбила се. По- нататък ще видиш сама, че децата ще искат да си приятелка с госпожите и лелите, а не да сте врагове. Естествено ако се наложи всяка майка би защитила децата си, но не мисля, че това е първият и правилен ход още- да се тръгва по инстанции.
Доста пространно ми се получи, дано съм успяла да ти помогна донякъде. Стискам ти палци да успееш сега и в бъдеще да преминеш през всички изпитания на родителството, като съхраниш психиката на децата и запазиш доверието и обичта помежду ви. Успех!