Предвид развитието на болестта и си мислех, че през септември ще е последната ни среща... оказа се, че вече е минала...
В петък си писахме за последно, цял ден я дебнах да се появи, че излизаше от болница. Появи се, каза, че се чувства човек, че вече лечението ще е палиативно и няма повече да я мъчат, че нищо не я боли, и че на 12 септември ще знае кога си идват...
Снощи си писахме с Дейвид, но ние нямаме контактен език - на българо-френско-английски, да, разбрахме се, то какво да се разбираме...явно децата още не са били дошли...
Двама от тях познавам, пращах през лятото светена вода от реката Йордан по тях, смейте ми се, за нея беше важно, бях поръчала да донесат специално...
Оххх, приказките са излишни, Шаш я няма...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.