Има хора и от двата пола дето са добри приятели, но безобразни гаджета...и ако имаш някой като добър приятел, що да рискуваш да изкараш на показ безобразната му страна като гадже
Точно. Както споменах в друг пост, имам много добър приятел от детството- родителите ни са близки, освен че са съседи, бяхме и съученици, обръщали сме се един към друг с "брат ми" и "сестра ми", запазихме близостта, макар и с известни паузи в срещите ни през годините и не съм поставяла приятелството ни някъде в кьошето от съпрузи и гаджета. Той се познава с близките ми хора, както и аз познавам бившата му съпруга...
Човекът е чудесен като мъж, допада ми като интелект, винаги е подсказвал малко уж несериозно, че що пък не, винаги мога да разчитам на него сексуално, ако... Но първо: познавам го от сто години, второ: знам какъв ужасен циник и женкар е, трето: не ми допада малко ексхибиционистичния му и нарцистичен нрав, и четвърто: не искам да рискувам да го виждам в светлина, която може да направи отношенията ни неловки. Това, което имаме сега, е достатъчно ценно, а нито той, нито аз толкова страдаме от липса на вниманието от срещуположния пол...
Редактирано от PipilotaV. на 24.07.12 13:34.
|